Колкото по-добре познаваме циганите, толкова по-добре можем да разберем мистериозния свят на Фламенкото. Те произхождат от северната част на Индия (територията на днешен Пакистан). След големи и мъчителни превратности на родната земя, през IX те започват да се преселват. В началото на XV век стигат и се заселват в Испания, по-конкретно в областта Андалусиа. Там те намират земя и атмосфера, подходяща за тяхното интегриране. Основната причина била своеобразният нрав на местното население. През вековете Андалусия търпяла множество инвазии (гърци, картагени, римляни, араби и други), което я направило люлка на много и различни култури. Ведрият и отворен характер на андалусците и непринуденото им гостоприемство, любовта към музиката и усещането им за празник допаднали на циганския народ и така се създала дълбока симбиоза между двете култури. Циганите асимилират местния начин на живот, обичаите и фолклора.
Знаем, че циганите изпълняват два много различни вида музика: от една страна развиват музика за народа – весела, жива, за забавление; но паралелно развиват и друга музика – интимна, натоварена с дълбоко-човешки ценности и тревоги, която се изпълнява само в тесен затворен кръг от хора. Същото те предават и на Фламенкото.
Не трябва да забравяме, че поради различни причини – политически, религиозни, идеологически и икономически, множество етнически хетерогенни групи в Испания споделят тогавашната мизерия и мъка – евреи, мюсюлмани, цигани и испанци. Всички те, в ограничена семейна среда или в солидарно общо съжителство, биха докарвали до музика ехото на своите страдания. Така се зародили първите викове, прелюдия, за което после станало пеенето. За това се казва понякога, че Фламенкото се е родило по необходимост.