Guajiras принадлежи на групата на Cantes de Ida y Vuelta. Идва от кубинската песен (танц) със същото име, която пеели хората от простолюдието в Куба. Танцуването носи известна кокетност.

Sevillanas. От Севиля. Има абсолютен андалуски произход и е най-популярният стил  в Южна Испания. Там по време на нощните празненства, панаири, карнавали и местни празници всички хора танцуват  Sevillanas. Танцува се по двойки – мъж и жена или две жени.  Повечето са весели, живи, бързи и пълни с движение и гъвкавост в танцуването.

Sevillanas изразява първата любовна среща между двама – страст, любов и огън от чувства и емоции. Танцуващите партньорите преплитат телата си в красиви форми и разменят изгарящи, страстни погледи.

Tarantаs. Изразява драмата на тежкия труд, пеенето е твърдо, сухо, почти грубо.

С неясен произход – вероятно от tarantela – музика или от tarantо – дума, с която наричали местните хора от Алмерия, от където води началото си и този стил. Принадлежи на групата на Cante de las Minas (песни от мините). Текстовете на песните разказват за живота и тежкия труд в мините, за трагедията на вечно-трудещият се и подценяван бедняк. Taranta не се танцува, защото няма ритъм. Фламенкосите вкарват ритъм в този стил пеене и така се появява Taranto, което вече може да се танцува.

Rumbas. Носи весело настроени, част е от всяко испанско празненство.

Думата идва от израза ruido que retaumba (шум, който тънти). Произхожда от кубински танц със същото име. Спада към групата на Cantes de Ida y Vuelta.  Каталунските цигани го разпространяват и развиват. В момента този стил е един от най-популярните за всякакъв вид фиеста и особено предпочитан от младите. Като предимно комерсиален стил се е превърнал в символа на Фламенкото сред туристите.

Saeta. Това е религиозна песен или молитва под формата на пеене. Не се танцува, не се свири на китара. Актуалната saeta е много популярна на процесиите за Страстната седмица най-вече в Южна Испания. В тази си форма тя се е превърнала в артистично изявление, но също има дълбок религиозен и духовен корен. Нееднократно се твърди, че самото Фламенко е една молитва, Saeta  е добър образец за това.

Solea. Идва от soledad – самота, уединение.  Наричат я майката на пеенето във Фламенкото. То е типично циганско, усеща се дълбоко в душата, внушително и самоизразително. Емоцията е противоречива – тъга, разочарование, облекчение, мъка, примирение. Танцът е разкошен и особено подходящ за жените заради многото вълнисти движения на ханша и трептенията на ръцете, които съживяват въздуха.

Colombianas. По името бихме се объркали, че произхожда от Колумбия, но в действителност няма нищо общо. Създадена е по изкуствен начин от Пепе Марчена (известен фламенко певец от Севиля) и дължи името си на популярна песен от този стил, в чийто текст се повтаря многократно думата colombiana.  По звучене прилича на Rumbas и Guajiras, т.е. повлияна е от кубинската музика.

Fandangos. Изглежда да произтича от португалското Фадо, което е типично пеене и танцуване. Произходът му е неясен, въпреки че се свързва с танц с арабски корени. Като танц е много отдавна познато из цяла Испания, след това е придобито от Фламенкото както като пеене, така и като танц. Множеството на видовете Fandango е огромно, абсолютно разнообразие в ритъм, музика, стил, емоция.

Bulerias. От  burla, broma – значи шега, закачка, присмех или шум, бързане, бунт, метеж.

Появява се в края на XIX век и приема всякакъв вид импровизации. Това е най-гъвкавият, ритмичен и жизнен стил от Фламенкото. Винаги присъстват спонтанност и живост. Танцът е празничен, създаден от циганите от Херес, които носят това усещане неотменно в себе си. Друго основно ядро на Bulerias са Утрера и Кадис.

Seguiriyas. Това е най-дълбокочувствения стил във Фламенкото. Изразява трагедия, мрачност, болка.

Разкрива един свят на основни ценности, изявени чрез cante puro y hondo (чисто и дълбоко пеене) или викът на един човек, смъртно ранен от съдбата. Поради  постоянните акценти и смяна на тоновете, тя е една от технически най-трудните за изпълнение, както като пеене и така и като танц. Освен това в нея намираме много чувство и вътрешна вибрация. Не се учи! Само ако се почувства, може да се танцува или изпее.

Tangillos. То е страшно подсолено и развеселено, пълно със смях, типично за Кадис. Текстовете на песните имат основна значимост, защото са иронични и с намеци към определени актуални или исторически ситуации. Изпълнява се на Карнавала в Кадис. Съпроводът на китарата е много жив, а танцът е пълен със известно заяждане и жизнерадостна импровизация.