Фламенкото е музикален жанр, зародил се през XVIII век в Южна Испания като смесица на циганската култура и андалуския фолклор. В последствие навлизат ритми и движения от арабите, Северна Африка и Латинска Америка. Поради различни причини – политически, религиозни, идеологически и икономически, множество етнически хетерогенни групи в Испания споделят тогавашната мизерия и мъка – евреи, мюсюлмани, цигани и испанци. Всички те, в ограничена семейна среда или в солидарно общо съжителство, биха докарвали до музика ехото на своите страдания. Така се зародили първите викове, прелюдия, за което после станало пеенето. За това се казва понякога, че Фламенкото се е родило по необходимост.

Фламенкото е тристранно изкуство, включващо пеене, свирене на китара и танц. И трите елемента са силно свързани и преливат един в друг по време на едно Фламенко изпълнение. Тропането в танца играе ролята на ударните инструменти. Всеки изпълнител си имам свой момент, където води и останалите са длъжни да се съобразяват с него. Например танцьорът е длъжен да се съобрази с пеенето и няма право да тропа и да смущава гласа, а в неговият личен момент той може да задава акцентите на мелодията, да забързва или да забавя ритъма и така се получава едно общуване между тях. Китаристите не използват ноти, а се учат как се свири по време на пеене, как се свири по време на танц и т.н. За това и всяко Фламенко изпълнение е уникално и единствено, защото се създава в момента на представянето му.

Фламенкото е музикален жанр, а отделните песни и танци в него се наричат “palos” {палос}. Така има Alegrias {алегриас}, Bulerias {булериас}, Tangos {тангос}, Rumbas {румбас}, Fandangos {фандангос}, Sevillanas {севийанас}, Solea {солеа}, Tarantos {тарантос} и много други. На брой са около 100, но най-популярните са около 20. Всеки “palo” {пало} се характеризира с различен ритъм, бързина, начин на пеене и танцуване, носи различно настроение и емоция и съответно има различно приложение. Например Rumbas {румбас}, Tangos {тангос}, Alegrias {алегриас} се весели танци и се танцуват по купони и празненства. Sevillanas {севийанас} олицетворява срещата на двама влюбени и се танцува на панаири. Има и друг тип музика – интимна, натоварена с дълбоко-човешки ценности и тревоги, която се изпълнява само в тесен затворен кръг от хора – това са Seguiriyas {сегийрияс} – болка, Farrucas {фаррукас} – смелост, доблест, Tientos {тиентос} – тъга, Peteneras {петенерас} – женска арогантност и много други. В това отношение танцуването на Фламенко представлява актьорска игра, в която играеш самият себе си, защото винаги търсиш емоцията вътре в себе си и я изразяваш с движението си.

Най-добре енергията на фламенкото може да се усети в “Tablao” {таблао} – това е малко уютно заведение със сцена, на която се свири, пее и танцува Фламенко в непосредствена близост до публиката. “Tablao” {таблао} идва от “tablado” {табладо} – дървен, кух под, върху, който се танцува. Днес фламенко се танцува освен в Южна Испания и навсякъде по света – в Европа, в Азия, в Северна и Латинска Амерка. Навлиза в много световни стилове като джаз, поп, рок, чилауд и други. В последните години мода във фламенкото е да иам балкански музикални инструменти като кавал, кларинет, гайда и дори българско пеене. През 2010 година ЮНЕСКО призна Фламенкото като едно от големите културни наследства на света.